ГРЕХОВНОСТ
ЦИКЪЛ СТИХОВЕ
/ По десетте Божи заповеди/
Дори и най-големият светец
е бил грешник поне за един ден...
Бог ни е създал творци,
а ние можем и да
пропилеем даровете му… СПОДЕЛЕНО…
Отдавна е казано, че животът е борба на ценности, че в пътя си носим и доброто, и изкушението. Знам още, че човек намира за грешките и греховете си много обяснения и извинения, често склонен да ги търси извън себе си… Затова реших да погледна живота си, художествено пресътворен през призмата на християнската етика и християнските ценности. През призмата на Десетте Божи заповеди – мерилото за нашата греховност и праведност… Не знам защо, но сякаш започнах отзад напред. Първото стихотворение, което написах, бе по Десетата Божа заповед: “Не прелюбодействай!”- наказуема според библейските закони греховност, но подвластна на силни и често непреодолими човешки изживявания.… После, далече от всякакъв порядък, написах и останалите.
На една среща с поета Евтим Евтимов прочетох едно стихотворение и споделих идеята си за цикъла “Греховност”. Тогава той ми каза: “Хубаво е! Направи го!” И аз му обещах…
Така се роди ипосветеното на него стихотворение.…
По-късно се роди и цикълът “ГРЕХОВНОСТ” и даде името на цялата ми стихосбирка.
Защото
Десетте Божи заповеди задължават човешката съвест и ще я задължават докато свят светува.
Първа заповед: Аз съм този, Който е твоят Бог... Да нямаш други богове освен Мене. /Изх.20:2-3 /.
Прости ми, Господи!
В живота си – измама
издигах други богове,
и страдах, и болях,
дори дарената любов
от мама
през нощите превръщах
в светъл грях...
За всяка Магдалена
в пазвата си носех камък,
змия –
за всеки праведен Адам,
и като другите
поисках само твойта слава,
а кръста те оставих
да си носиш сам...
На чужди и предатели
измих краката,
водата им като целебна пих,
и като оня,
ближния апостол, на Земята
продадох те
и трийсет сребърника
под възглавницата скрих...
Потърсих в опрощението
вечност,
пих от светата кръв
в Свещения граал,
и от сълзите си сега –
разкаяна и грешна,
за второто си сътворение
замесвам кал...
Втора заповед: ”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи”. / Изх. 20:4-5 /
Послушница не бях
по земния си път.
Подвластна
на небето и земята,
като езичница
издигах богове
от слънцето,
звездите
и водата...
И всяка обич,
през сърцето ми преминала,
издигах във кумир
и се обричах.
И кланях се,
и служех,
и болях,
разпъвана между любов
и вричане – езичница,
и праведна,
и грешна.
И земна,
и небесна,
и пречистена!
И ако грях било е,
няма да отричам,
и ще се моля:
“Горе на небето
и долу на земята,
под водата
и под слънцето,
наказана да бъда
пак от Бога
да обичам!”
Трета заповед: ”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог” / Изх. 20:7 /
Отче наш, Който си на небето...
... не ни въвеждай в изкушение
и ни запази от лукавия...
Не беше обич.
Беше обричане.
Още пазя белези
от ръцете му парещи.
Душата ми –
пепел от нестинарска жарава,
пърха опърлена
между вяра и вричане...
И дяволско огънче
в очите ми нощем
открадва съня ми
и прави ме грешница.
Между два буйни пламъка
любовта ми,
недоизречена,
цял живот скита,
на други обречена.
Четвърта заповед:”Помни съботния ден, за да го светиш…/Изх. 20:8/
Събота – ден на очакване…
В петък
разпъват на кръст.
Прочетох го в Библията.
Разпъвали грешните
и тези, които обичат…
След два дена,
пречистени,
те възкръсвали пак…
От тогава
всяка събота чакам
и вярвам във чудото,
че на другия ден
ще съм жива за теб!
Всяка събота вечер –
чаша кафе,
един бял лист,
един ням телефон…
Едно страшно очакване!
Утре е неделя.
В неделя
възкръсвали мъртвите…
Пета заповед: “ Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живеят дълго на земята” / Изх. 20:12 /
Дълбае този грях
душата ми трънлива –
синовната си обич пропилях.
По чужди гари,
улици без име,
житейската пътека извървях.
От чужди залъци
замесвах с обич пита,
на чужди хора
топлина дарих.
“Добре съм”, отговарях
щом ме питат,
от съвестта си даже
някъде се скрих.
Защото знам,
че на земята,
от преброените им дни,
на мама и на тате
съм длъжница
със почит и дълбоки старини...
Шеста заповед: “Не убивай!” / Изх. 20:13 /
А аз убих!
То бе отдавна.
Не позволих
едно дете да се роди...
Една огромна рана
зейна във душата ми,
една звездица
от небето
всяка вечер ме кори...
И върху райската врата
чертица ми е драсната,
отчитаща поредния ми
смъртен грях...
О, Господи,
прости ми половината,
за другата нали сама признах!
Седма заповед: “ Не прелюбодействай!”/ Изх. 20:14/
... една узряла ябълка
лежеше помежду ни.
Ръката ти –
змията изкусителка,
се плъзна
по изтръпналата същност
на женското,
пробудено у мен.
Кръвта на Ева
забушува лудо...
Душата ми,
продадена,
отлитна някъде...
А там,
пред тъмните врати на Ада,
с букет червени карамфили,
ме чакаше виновен Дявола...
Осма заповед: “Не кради!” /Изх. 20:16/
Обречена на грях, крадях.
От всеки праведен – смирение,
от милостивия – парица,
от гладния – коричка хляб...
От враговете си откраднах злоба,
От непокорниците – гняв,
неверниците ме дариха с вяра,
прелюбодейците – с любов!
Надежда само не откраднах.
И никога не я познах...
Наполовина станах крадла,
а някак много бързо обеднях!
Девета заповед: Не лъжесвидетелствувай против ближния си. [Изх. 20:16]
Познах в живота си
измамни светове,
лъжи и клевети,
и опрощение…
Изправиха се
срещу мене ближните,
изрекоха лъжи,
и от калта по мен
откриха изцеление…
Чух думи
милозливи
отстрани,
и зад гърба си –
присмехулен укор.
В Деня на прошката
купуваха стрели,
а на Великден
стреляха от упор…
Виновни
пред вратата ми
след време
почукаха,
дома си им открих.
С пет хляба ги нахраних
и отгоре -
две риби блажни
за из път им свих…
А после тайно
от потира
червено вино
до насита пих…
За себе си
горещо се помолих,
на тях -
човешката си обич
подарих!
Десета заповед: “ Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си... – нищо, което е на ближния ти” /Изх.20:17/
И този грях
не ме подмина.
И зарад него някога,
не знам кога,
ще хлопне
пред душата ми трънлива
виновно райската врата...
Но той ме пожела
така неземно, истински,
че си помислих:
та нима е грях
да те желае друг в нощта,
макар и мъж на ближната,
в ония часове,
когато даже Свети Петър спи,
забравил Райските врати
отключени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар