НЕ СЕ ПРЕВРЪЩАЙ В СПОМЕН…
На И...
С благодарност
за приятелството и красивите мигове
и за родената от това поезия!
СЛЕД СРЕЩА
Твоето софийско ежедневие
без ръцете ми, без мойта топлота.
Моята, тъй дълго крита нежност,
без добрите ти и строги рамене…
Твоята софийска вечер,
със една пътека през света.
Моята тревожно късна есен –
топли кестени в ръцете си броя…
Твоето софийско “Може ли?”,
моето провинциално “Да!”…
Километрите са сто ли, двеста ли,
със посока – самота…
ОЧАКВАНЕ
В деветнайсет без десет
започва спектакълът.
В деветнайсет без десет
е бързият влак.
Ти играеш на сцената,
аз не тръгвам и чакам,
за да видя очите ти пак…
По софийските улици
ми намигат рекламите
и неонът в сълзите блести.
Моят влак спира нейде по гарите
и синът ми до десет брои…
Аз не тръгвам и коловозите
ме разпъват като грешна на кръст…
И пътуват, разнолики, посоките
в моя женски несигурен път…
В ХОТЕЛ С ПЕТ ЗВЕЗДИ
Телефонът мълчи ли, мълчи..
Часовете, безкрайни, се нижат.
Огледалото с твоите черти
ми напомня: „Така ти е нужен!“
Заредената вечер със взрив
по неведоми пътища тича.
Аз те чакам – добър и ревнив,
точно този, когото обичам…
Пред хотела е спряло такси
и ме кани. Улагам се в срока.
Казвам тихо: “Червено светни!”,
а не знам ни адрес, ни посока…
Обикалям софийските улици,
търся някъде твоите черти…
“Стига - казва - със ваште приумици!”
шофьорът… И плащам с сълзи!
ТРИПТИХ С ПОСВЕЩЕНИЕ
АЗ НЕ СЪМ…
Аз не съм тази, която оправя кревата ти
и си ляга кротко до теб.
Аз съм пожара, запален в душата ти –
гола развихрена степ...
Аз не съм тази, която слага на масата
топъл и дъхав хляб.
Аз просто свалям в краката ти
целия този свят...
Аз не съм тази, която отрано простира
ризата ти на слънчев плет.
Аз съм тази, която подире
я съблича с вълшебен жест...
Аз не съм грижа, сълза във окото ти
и задължителен пост.
Аз съм сладкия залък след гостите,
премълчано тържествен тост...
Аз не съм твое пролетно-лятно дихание,
снимка в семеен портрет.
Аз съм есенно-късно ухание,
кипнало вино и мед...
Аз съм!
Не онази, която...
АЗ СЪМ...
Аз съм ти тайния код,
с който отключваш желания.
Парола. Небесен свод.
Олтар за покаяние...
Аз съм твоя нечакан гост
в мъжкото ти присъствие,
пищна трапеза след пост...
Аз – сигурен знак за отсъствие!
Аз съм оная, скришната –
камъче във обувката,
горещият вятър в мислите,
виновната за преструвките...
Аз съм ти срока на годност,
качество за мъжественост,
влюбена - по пригодност,
по душа – мека и есенна...
Аз съм!
Не онази, която...
ЩЕ СЪМ...
"Аз съм Мария.
Жената на всички мъже.
Жената на всички мъже.
И на мъртвите даже ...“
Борис Христов
Ще съм твоята Мария!
Благородна и истинска.
От хорски очи ще те скрия
в пазва, под тежка шамия...
Ще съм твоята Магдалена!
Покаяна и помазана,
молитвена, озарена –
като с любов белязана...
Ще съм ти Богородица –
с кръста си да ме носиш.
От мен – опрощаваща
грешница,
дяволски огън да просиш...
Ще съм ти Ада и Рая
в петъците разкръстени,
ще съм ти свещ пред олтаря
в неделите на възкръсване...
Ще съм ти всичко, което...
...Вяра, Любов и Омраза...
Добре си го казал, поете:
“ Жената на всички мъже.
И на мъртвите даже..."
И на мъртвите даже..."
ОТДАДЕНОСТ
Аз нищо, нищичко
не съм ти дала.
А своята любов
издигнах на възБог.
Но зная, мама в песни
ми е пяла,
че истинската обич
е до гроб!
И тръгвам като
нестинарка през жарава
– тя, забранената, е
извоювана любов,
и огън, и пустиня жадна,
и забрава…
Тя, късната, единствена до гроб!
РАВНОСМЕТКА
За всичко във живота заплатих:
за първия си вик
в утробата на мама,
за първото прохождане
след питката по пода,
за първата любов,
завършила на ъгъла,
за първата усмивка
към харесван мъж,
за първата си нощ със него
и за скалпела...
За брачната халка,
разхлабена на пръста ми,
за първите родилни мъки
и за първия си син...
За всичко!
Точно.
Без остатък.
Сега стоя пред теб
без нищо, обедняла...
длъжница
за поредния си грях!
И СЕ МЯТА ДУШАТА МИ…
Два часа обич
два пъти в месеца.
Между две репетиции.
Между два спектакъла.
Два пътя вечно
тичат пред мене –
един към дома ми,
втори – към тебе…
И се заричам
два пъти в месеца
да те обичам
само два часа…
И нищо не става!
Стоя и те чакам
между две репетиции,
между два спектакъла…
И се мята душата ми –
грешна и праведна,
между два остри камъка
на вятърна мелница.
И бие сърцето ми
лудо, до пръсване,
щом ме докоснеш
с две топли длани…
ЗАМИНАХ СИ…
Заминах си. Далечен път
отсъди моята посока.
Поех преди да се родят
и ревност, и любов дълбока.
Крило от сянка се простря
в самотна люлякова вечер,
във мене нещо догоря –
помислих: не живея вече!
И някак странно заболя
ранената от тебе близост,
в душата ми прошумоля
и неусетно се изниза...
Заминах си. Една следа
по пътя ми закриволичи
и неспокойствието на дъжда
на твоя сън ми заприлича...
ЗАВРЪЩАНЕ
Отивам си от теб - като росата чиста
след утринна целувка на лъчите,
като от бряг отстъпила река сребриста,
като сънят ми нощем от очите.
Изгубвам се като гласа на песен,
в неотзвучало ехо се превръщам.
И като листопада тих през късна есен
при корена отново се завръщам…
НЕДЕЙ…
Не се превръщай в спомен.
Моля те, не се превръщай!
Че нежността е жива - топъл, дъхав хлеб...
И жив е още оня луд копнеж в очите ми,
и радостта, и щедростта да съм до теб!
Не ме превръщай в спомен.
Моля те, не ме превръщай!
Че мисълта ти още търси брод към мен –
жарава бях за оня луд копнеж в очите ти
и топлина в студения ти ден!
Не ни превръщай в спомен.
Моля те, не ни превръщай!
Че от години с теб един към друг вървим.
И не угасва оня луд копнеж в душите ни
в една такава нощ да си простим…
РАЗПЯТИЕ
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?“
Любов ли е това, любов?“
Иля Велчев, „Тема за самотна цигулка и скъсани струни”
Любов ли е това,
Любов?
Аз – кръстът.
Ти, мъжът - Христос!
На гръб си ме понесъл
към обветрен хълм...
И бяга пътят
пред нозете ти -
студен и зъл…
Къде си ме понесъл,
чуваш ли, Любов?
Аз имам своя
истинска Голгота!
“Разпни я!”
чувах викове отвън,
а ти ме приласка –
бездомна
и сирота…
По стъпките ти
ако тръгна,
ще умра, Любов!
Аз знам съдбата
на венеца трънен…
И твоята -
подобна на Христос,
и моята –
ти, върху мен разпънат…
