Цикъл стихове "Не се превръщай..."

НЕ СЕ ПРЕВРЪЩАЙ В СПОМЕН…

На  И...

С благодарност

за приятелството и красивите мигове

и за родената от това поезия!

СЛЕД СРЕЩА

Твоето софийско ежедневие

без ръцете ми, без мойта топлота.

Моята, тъй дълго крита нежност,

без добрите ти и строги рамене…

Твоята софийска вечер,

със една пътека през света.

Моята тревожно късна есен –

топли кестени в ръцете си броя…

Твоето софийско “Може ли?”,

моето провинциално “Да!”…

Километрите са сто ли, двеста ли,

със посока – самота…

ОЧАКВАНЕ

В деветнайсет без десет

започва спектакълът.

В деветнайсет без десет

е бързият влак.

Ти играеш на сцената,

аз не тръгвам и чакам,

за да видя очите ти пак…

По софийските улици

ми намигат рекламите

и неонът в сълзите блести.

Моят влак спира нейде по гарите

и синът ми до десет брои…

Аз не тръгвам и коловозите

ме разпъват като грешна на кръст…

И пътуват, разнолики, посоките

в моя женски несигурен път…

В ХОТЕЛ С ПЕТ ЗВЕЗДИ

Телефонът мълчи ли, мълчи..

Часовете, безкрайни, се нижат.

Огледалото с твоите черти

ми напомня: „Така ти е нужен!“

Заредената вечер със взрив

по неведоми пътища тича.

Аз те чакам – добър и ревнив,

точно този, когото обичам…

Пред хотела е спряло такси

и ме кани. Улагам се в срока.

Казвам тихо: “Червено светни!”,

а не знам ни адрес, ни посока…

Обикалям софийските улици,

търся някъде твоите черти…

“Стига - казва - със ваште приумици!”

шофьорът… И плащам с сълзи!

ТРИПТИХ С ПОСВЕЩЕНИЕ

АЗ НЕ СЪМ…

Аз не съм тази, която оправя кревата ти

и си ляга кротко до теб.

Аз съм пожара, запален в душата ти –

гола развихрена степ...

Аз не съм тази, която слага на масата

топъл и дъхав хляб.

Аз просто свалям в краката ти

целия този  свят...

Аз не съм тази, която отрано простира

ризата ти на слънчев плет.

Аз съм тази, която подире

я съблича с вълшебен жест...

Аз не съм грижа, сълза във окото ти

и задължителен пост.

Аз съм сладкия залък  след  гостите,

премълчано тържествен тост...

Аз не съм твое пролетно-лятно дихание,

снимка в семеен портрет.

Аз съм есенно-късно ухание,

кипнало вино и мед...

Аз съм!

Не онази, която...

АЗ СЪМ...

Аз съм ти тайния код,

с който отключваш желания.

Парола. Небесен свод.

Олтар за покаяние...

Аз съм твоя нечакан гост

в мъжкото ти присъствие,

пищна трапеза след пост...

Аз – сигурен знак  за отсъствие!

Аз съм оная, скришната –

камъче във обувката,

горещият вятър  в мислите,

виновната за преструвките...

Аз съм  ти срока на годност,

качество за мъжественост,

влюбена - по пригодност,

по душа – мека и есенна...

Аз съм!

Не онази, която...

ЩЕ СЪМ...

              "Аз съм Мария.   
                Жената на всички мъже.

               И на мъртвите даже ...“

                       Борис Христов

Ще съм твоята Мария!

Благородна и истинска.

От хорски очи ще те скрия

в пазва, под тежка шамия...

Ще съм твоята Магдалена!

Покаяна и помазана,

молитвена, озарена –

като с любов белязана...

Ще съм ти Богородица –

с кръста си да ме носиш.

От мен – опрощаваща

грешница,

дяволски огън да просиш...  

Ще съм ти Ада и Рая

в петъците разкръстени,

ще съм ти свещ пред  олтаря

в неделите на възкръсване...

Ще съм ти всичко, което...

...Вяра, Любов и Омраза...

Добре си го казал, поете:

“ Жената на всички мъже.
 И на мъртвите даже..."

ОТДАДЕНОСТ

Аз нищо, нищичко

не съм ти дала.

А своята любов

издигнах на възБог.

Но зная, мама в песни

ми е пяла,

че истинската обич

е до гроб!

И тръгвам като

нестинарка през жарава

–  тя, забранената, е

извоювана любов,

и огън, и пустиня жадна,

и забрава…

Тя, късната, единствена до гроб!

РАВНОСМЕТКА

За всичко във живота заплатих:

за първия си вик

в утробата на мама,

за първото прохождане

след питката по пода,

за първата любов,

завършила на ъгъла,

за първата усмивка

към харесван мъж,

за първата си нощ със него

и за скалпела...

За брачната халка,

разхлабена на пръста ми,

за първите родилни мъки

и за първия си син...

За всичко!

Точно.

Без остатък.

Сега стоя пред теб

без нищо, обедняла...

длъжница 

за поредния си грях!

И СЕ МЯТА ДУШАТА МИ…

Два часа обич

два пъти в месеца.

Между две репетиции.

Между два спектакъла.

Два пътя вечно

тичат пред мене –

един към дома ми,

втори – към тебе…

И се заричам

два пъти в месеца

да те обичам

само два часа…

И нищо не става!

Стоя и те чакам

между две репетиции,

между два спектакъла…

И се мята душата ми –

грешна и праведна,

между два остри камъка

на вятърна мелница.

И бие сърцето ми

лудо, до пръсване,

щом ме докоснеш

с две топли длани…

ЗАМИНАХ СИ…

Заминах си. Далечен път

отсъди моята посока.

Поех преди да се родят

и ревност, и любов дълбока.

Крило от сянка се простря

в самотна люлякова вечер,

във мене нещо догоря –

помислих: не живея вече!

И някак странно заболя

ранената от тебе близост,

в душата ми прошумоля

и неусетно се изниза...

Заминах си. Една следа

по пътя ми закриволичи

и неспокойствието на дъжда

на твоя сън ми заприлича...

ЗАВРЪЩАНЕ

Отивам си от теб - като росата чиста

след утринна целувка на лъчите,

като от бряг отстъпила река сребриста,

като сънят ми нощем  от очите.

Изгубвам се  като гласа на песен,

в неотзвучало ехо се превръщам.

И като листопада тих през късна есен

при корена отново се  завръщам…

НЕДЕЙ…

Не се превръщай в спомен.

Моля те, не се превръщай!

Че нежността е жива - топъл, дъхав хлеб...

И жив е още оня луд копнеж в очите ми,

и радостта, и щедростта да съм до теб!

Не ме превръщай в спомен.

Моля те, не ме превръщай!

Че мисълта ти още търси брод към мен –

жарава бях за оня луд копнеж в очите ти

и топлина в студения ти ден!

Не ни превръщай в спомен.

Моля те, не ни превръщай!

Че от години с теб един към друг вървим.

И не угасва оня луд копнеж в душите ни

в една такава нощ да си простим…

РАЗПЯТИЕ

"Жената - кръст,  Мъжът - Христос!
    Любов ли е това, любов?“                                    

Иля Велчев, „Тема за самотна цигулка и скъсани струни”

Любов ли е това,

Любов?

Аз – кръстът.

Ти, мъжът -  Христос!

На гръб си ме понесъл

към обветрен хълм...

И бяга пътят

пред нозете ти -

студен и зъл…

Къде си ме понесъл,

чуваш ли, Любов?

Аз имам своя

истинска Голгота!

“Разпни я!”

чувах викове отвън,

а ти ме приласка –

бездомна

и сирота…

По стъпките ти

ако тръгна,

ще умра, Любов!

Аз знам съдбата

на венеца трънен…

И твоята -

подобна на Христос,

и моята –

ти, върху мен разпънат…