ЖЕНАТА
В МЕН....
Когато репликата се превърне в стих
ЦИКЪЛ
СТИХОТВОРЕНИЯ
Тези стихотворения написах по отделни реплики,
отправени към мен или извадени от нечии други текстове... Хареса ми още от
първия път и се роди този замисъл - Когато
репликата се превърне в стих, който ще продължа да реализирам и занапред, защото
нали знаете: няма случайно изпуснати думи...няма случайни неща...
* * *
... като птица на жицата... се опитвах да бъда свободен...
„Птица на
жицата” – Ленърд Коен
Ще ме намериш...
Птица съм на жицата,
едно небе в очите си побрала...
Търси ме
долу,
ничком край лозниците,
очакване във
пазвата си свряла...
Ще ме познаеш...
Знам че си ме искал
поне веднъж неистово и жадно...
И в сънищата мъжки си ме имал –
жарава във леглото безпощадна...
Ще ме обикнеш...
И ще стане чудото
в такава нощ от обич полудяла...
Аз, грешната, от твоя свят прокудена,
ще се превърна в лястовица бяла...
* * * „Тази нощ ще те
сънувам сигурно...”
Не ме познаваш, аз дойдох от нищото,
пропъдила деня ти безразличен...
Не ме сънувай! Няма да съм истинска,
а ти на истина и вяра си научен... !!!!
Не ме тъгувай! Няма да съм тихата.
Нали не си ме виждал с камък в пазвата.
И с мълния в очите ми усмихнати.
И с ураган в душата ми белязана...
Не ме бленувай! Няма да съм вярната.
Върху дланта ми пътища неверни тичат.
В съня ми броди скитница-омайница
и дяволът в греховност ме обрича...
Не ме очаквай! Няма да съм твоята,
жената, от живота ти подмината.
Не се римувам
с теб и със мечтите ти...
В друг нечий сън съм истината сбъдната!
* * * „Очите ти се смеят като слънцето...“
А твоите,
в които се загубих
в една невероятна
Бъдни вечер,
обърнаха
душата ми наопаки
и разлюляха
сивото безвремие...
Ти някак си,
обратно на мечтите ми,
дойде нечакан
и почти митичен...
Пред Рождество –
невероятно истински,
сред всички чудеса –
различен...
И като слънце засиях
през дните ти,
а ти през моите -
с предчувствие за сбъдване...
Добри и ласкави,
ме омагьосваха очите ти...
И пак греховна
се изгубих в
тъмното...
* * * „...длъжник съм ти...”
Помниш ли?
Мен. А не нея...
И града с кестени есенни,
онази прегръдка край кея
и разпилени
предвестия...
Помниш ли... И откъде ли!
...устните ми малинови,
ръцете ми спотаени
покрай огнища подминати...
Помниш ли... После, след време,
душата ми - струна изопната,
жената - писък във мене
и твоето: „Недокосната!”...
Моето тихо:”Липсваш ми”,
една сълза в скута ми пареща,
твоето шеметно: „Искам те!”
и нощта, и
свещта догаряща...
Оня миг,
със звездопада в очите ми,
и душите ни преобърнати...
Ако го помниш, длъжник си ми!
Сега ще ми го
върнеш ли?
* * * „Ти си моята
радост...“
Била съм,
знаеш ли,
Любов.
И Обич съм била
понякога...
И Ураган,
пороен дъжд,
и Зов....
И кротка,
и усмихната,
и всякаква...
Била съм
Слънце и Тъга.
И Грях съм,
вярвай ми,
все още...
Крадец на нежност.
И Вина...
В ръце безумни
съм горяла нощем...
Не се римувам
с радостта!
За нея ще възкръсвам
дълго още...
Покаяна,
греховна по съдба,
не давам ризата си,
и не търся прошка...
Това съм Аз!
Позна ли ме сега?
Една Вселена и
безкраен Космос...
И грешница,
и праведна...
Жена!
Такава искаш
ли ме още...
* * * „Ще ми простиш ли?“
Благодаря ти
за самотната
любов,
за мисълта по мен
в деня ти динамичен,
за всеки миг
от твоя тих живот,
за късната ни обич
непривична...
Благодаря ти за това,
че в полунощ
заспивах, отразена
във очите ти...
И в мрака –
натежал от сладост грозд,
изгарях във ръцете ти
обичана...
Докато, помниш ли,
в оная луда
нощ,
с душите ни,
наопаки обърнати,
си тръгна със сърцето ми –
нащърбен грош,
за да откупиш
празното легло на другата...
* * *
- „Искам те!“
- „Не ме пожелавй, ще съм грях!“
Не ме пожелавай!
Изгони ме от мислите...
В очите ми дяволски огън гори,
в душата ми стенат
несбъднати истини
и вятър ревнив в нелюбов ме вини...
Не ме пожелавай –
лъжовно е слънцето,
в очите ми дето от миг те плени...
В сърцето ми грях и тъга
са се сгушили
и там си стоят от години...уви...
Не ме пожелавай,
когато във тъмното
наместо очите ми греят звезди...
това са искрите
от пожара в душите ни,
от който изгарях
преди много дни...
Мечти и заблуди -
житейска ирония...
Във дългите нощи -
изгаряща страст...
И те са история...
И обич, и мъка,
и болка до дъно
и тягостен страх...
Иди си! Животът
продължава нататък...
Пак ще има звезди,
и момиче, и смях...
Не ме пожелавай!
Аз съм споменът кратък...
Нестигната обич...
И Слънце...
И Грях!
